Има много разлики в храносмилането на прясна, сурова храна спрямо суха, екструдирана храна. Много от тези разлики са някои от основните причини, поради които суровите диети могат да превъзхождат гранулите. Минимално обработените животински протеини са лесно смилаеми и осигуряват оптимални количества от голямо разнообразие от аминокиселини, които след това се използват за почти всяка метаболитна функция в тялото. Антинутриентите, които могат да попречат на усвояването на витамини и минерали, не са тревожни при диети с ниско съдръжание или без въглехидрати. Доказано е, че суровите диети насърчават по-здравословна чревна флора от сухата храна, подобрявайки храносмилането и цялостното здраве.
Има две основни причини, поради които собствениците не са обезкуражени да добавят сурови храни в диетата: скорост на храносмилане и стомашно рН.
В тази статия ще разгледам въпроса за стомашното рН, как то е свързано със здравата функция на храносмилателната система и дали твърденията са верни или не ...
Стомашните стойности на рН на кучетата, хранени с гранула, са значително по-малко киселинни от кучетата със сурово хранене и означава ли това, че кучетата не могат безопасно да консумират както сурови, така и сухи храни?
Какво е стомашно рН и защо има значение?
Стомашното рН се отнася до скалата на киселинност в стомаха. Скалата на pH варира от 0 до 14, като най-ниските числа са най-киселинните, най-високите числа са най-основните или алкални и 7 са неутрални.
Стомашното рН е много важен компонент на храносмилането. Средата в стомаха трябва да бъде приветлива за полезните бактерии, които помагат на тялото да разгражда храната, но също така предотвратява оцеляването и причиняването на инфекции на патогенните бактерии.
Стомахът също трябва да бъде среда, благоприятна за ензимите. Съществуват шепа различни ензими и хормони, които подпомагат храносмилането и много от тях или се произвеждат в стомаха, или тяхното производство се влияе от околната среда на стомаха. PH е основен фактор, влияещ върху производството и активността на тези хормони и ензими.
Урок по храносмилане
Скоро ще започнем нашия урок по храносмилане, но първо, бърз урок по психология! Чували ли сте някога за кучетата на Павлов? Павлов забелязва, че кучетата му започват да слюноотделят, когато неговият лаборант влезе в стаята, дори и да не носи храна със себе си, и предположил, че кучетата свързват лаборанта с храненето. Той открил, че може да свърже звука на звънеца с храната, като по този начин кара кучетата му да се слюноотделят само на звънеца. Именно това е довело до откриването му на това, което наричаме класическа обусловеност: условна, но неучена реакция на дразнител.
В този случай стимулите са в очакването на храната. Оказва се, че слюноотделянето не е единственото нещо, което се случва, когато кучетата очакват храна. Всъщност само с мисленето за храна може да започне първата фаза на храносмилането.
Преди вашето куче дори да погълне хапка храна, зрението, миризмата и дори само мисълта за храна задейства цефалната фаза на храносмилането. Сигналите от мозъка казват на клетките в стомашната стена да започнат да отделят стомашен сок. Дегустацията, дъвченето и преглъщането допълнително засилват този процес. Приблизително една трета от цялата секреция на стомашна киселина и панкреас възниква по време на тази главна фаза, която може да продължи повече от 4 часа при кучетата.
След като храната е погълната и е стигнала до стомаха, наличието на хранителни частици стимулира секрецията на хормон, наречен гастрин. Работата на Гастрина е да задейства производството на още повече стомашна киселина, като допълнително подкиселява стомаха. Степента на производство на стомашна киселина ще зависи от съдържанието на храненето; хормоните, регулиращи производството на стомашна киселина, реагират при необходимост. Ако храненето изисква по-висока киселинност, ще се произведе повече стомашна киселина и обратно.
По време на храносмилането на протеини, веществото, наречено пепсиноген, се секретира от стомашната стена. Под стойности на pH от 4, пепсиногенът се превръща в пепсин, ензим, който помага за разграждането на протеините в по-малки полипептидни вериги и отделни аминокиселини. Пепсинът функционира ефективно между рН от приблизително 1,5 до 4,5, но е най-активен около рН от 2 до 3,5. Тъй като стомашната киселина вече е била секретирана преди, по време и след поглъщането на храна, стомахът е достатъчно киселинен за максималната активност на пепсина.
Липазата, ензимът, който помага за смилането на мазнините, е най-активна при рН 4 и е необратимо инактивирана при или под рН 1,5. Тъй като киселата стомашна среда не е оптимална за липаза, по-голямата част от храносмилането на кучетата се извършва в тънките черва. Амилазата при кучето не присъства в слюнката, както при хората, а също така не е активна в кисела среда, така че по-голямата част от храносмилането на въглехидрати също се извършва в тънките черва.
PH в стомаха също влияе върху това, което се случва извън стомаха. Когато химусът (сместа от частично усвоена храна и стомашни сокове) започне да напуска стомаха, киселинното рН стимулира хормоните секретин и холецистокинин да се произвеждат в дванадесетопръстника (първата част на тънките черва). Тяхната работа е да задействат освобождаването на бикарбонат (който работи за неутрализиране на киселинния химус, така че да не уврежда тънките черва), да задействат освобождаването на панкреатични ензими (протеази за по-нататъшно смилане на протеини, липази за смилане на мазнини и амилази за смилане на нишесте), задействат черния дроб да произвежда жлъчка (което допълнително подпомага усвояването на мазнините в тънките черва) и започват да инхибират производството на стомашна киселина.
Тъй като останалата част от химуса напуска стомаха, хормони като соматостатин допълнително инхибират производството на стомашна киселина, като предотвратяват отделянето на повече хормони като гастрин или секретин.
Храносмилането продължава в йеюнума (Празно черво — съставя 2/3 от тънкото черво, разполага се между дуоденума и илеума (хълбочното черво). и илеума на тънките черва.
... Но тъй като тази статия се отнася предимно за рН на стомаха, а не на червата, нашето приключение през храносмилателната система не трябва да стига по-далеч.
След като храната е усвоена, стомашното рН ще стане по-малко киселинно, тъй като не е необходимо да се поддържа силно кисела среда в стомаха, освен ако стомашните сокове не са необходими за храносмилането; и ако стомахът остане твърде кисел, могат да се развият язви. Така че рН на стомаха се повишава леко, докато следващия път кучето ви предвиди да вземе още една хапка храна ... и след това всичко това се повтаря отново!
Така че, както можете да видите, стомашното рН определено не е постоянно. Нормално е стомашното рН да варира в зависимост от това какво е изядено, колко е изядено или колко време е минало, откакто нещо е изядено. Регулирането на рН на стомаха е нормална част от здравословното храносмилане.
Каква е разликата в рН на стомаха при кучетата, хранени със сурово хранене, спрямо кучетата, хранени с гранули?
За съжаление, поради инвазивния характер на измерване на стомашното рН на животното, има ограничен брой проучвания за измерване на стомашното рН на кучета. По-голямата част от настоящите проучвания не се фокусират непременно върху оптималното кучешко храносмилане, а по-скоро използват кучето като модел за изследване на фармакокинетиката и как стомашното рН може да повлияе метаболизма на някои лекарства.
Не са провеждани проучвания за сравнение на стомашното рН на кучета, хранени със сурово хранене и кучета, хранени с гранула, за които в момента съм запознат (към януари 2018 г.). Повечето от последните проучвания включват кучета, хранещи се със суха храна, тъй като това е стандартната диета за кучета (за ужас на суровоядците). Това, което обаче разполагаме с ограничени изследвания, показва, че кучетата, хранени със суха храна, все още имат силно киселинно стомашно рН: приблизително средно 2.
Много е вероятно средното стомашно рН да се различава леко между кучетата сурово хранени. Вероятно дори се различава леко между кучетата, хранени с гранули, в зависимост от съдържанието на протеини, мазнини и въглехидрати в микса или между кучета при различни домашно приготвени диети.
Изводът е следният: към този момент от време не е имало изследвания, които да сравняват стомашното рН на кучета, хранени със сурово хранене и кучета, хранени с гранула. Не са провеждани изследвания, които конкретно да изследват как смесването на сурово и гранула влияе върху стомашното pH при куче. Следователно никой не може наистина да твърди колко точно е разликата в рН в действителност между кучетата, хранени със сурово и хранени с гранули. Това, което можем да направим, е да правим наблюдения върху храносмилателната система на кучето и да разглеждаме доказателствата.
Какво означава това по отношение на храненето сурово и гранули?
Всеки път, когато диетата на кучето се промени, ще има период на приспособяване. Стомашното рН е един от факторите при тази корекция. Ето защо се препоръчва постепенно преминаване, когато преминавате от една диета към друга. Постепенно преминаване може да се извърши при преминаване от гранули към сурово също (което е предпочитаният от мен метод за повечето кучета).
Твърдението обаче, че кучетата, хранени с гранули, всъщност имат неутрални или алкални стойности на стомашно рН е напълно необосновано и проверимо невярно. Алкално или неутрално стомашно рН не би могло да усвои сурово или гранули и би довело до тежко недохранване.
Това означава, че значимостта на тази разлика в стомашното рН между кучета, хранени със сурово и гранули, е силно преувеличена.
Това, което знаем въз основа на текущите изследвания, е, че кучетата, хранени със суха храна, имат силно киселинни стойности на стомашно рН и че храносмилателната система на кучето е добре оборудвана със сложна мрежа от хормони и ензими, които регулират производството на стомашна киселина. Знаем, че стопаните от десетилетия успешно хранят заедно сурово и гранули. И ние знаем, че прясната храна е много полезна за здравето на нашите кучета. Като се има предвид всичко това, ако питате мен, спокойно може да се каже, че трябва да насърчаваме собствениците да добавят пресни храни към диетата на кучето си в каквото и да е качество.
Но тъй като много хора стават свидетели на ползите от суровите диети и научават повече за паденията на сухата храна, страстта им към оптималното хранене може да насърчи по-екстремистко мислене „всичко или нищо“. Силно вярвам, че този начин на мислене е в ущърб на кучетата, чиито собственици нямат средства/възможности (фризер/хладилник) да се хранят сурово: вместо да бъдат насърчавани да подобряват диетата на кучетата си в каквото и да е качество, им се казва, че всъщност е опасно да се въвеждат сурови храни в диетата на кучето им.
И това е срам. 